Философската практика в часовете „Болница за кукли“ и „Елфи“ включва:
- Четене на художествени текстове от едноименните новели, български народни приказки и други литературни произведения, които служат за отправна точка на философска дискусия по определени проблеми;
- Формулиране от децата въпроси към текста, свързани и с техния личен опит, които очертават проблемите за обсъждане;
- Диалог-дискусия;
- Упражнения, дейности и игри, усъвършенствуващи конкретни мисловни умения, необходими за изследване на проблема и обосноваване на възможните му решения.
В тези часове децата ежеседмично отстояват своето мнение, учат се да задават въпроси и да общуват помежду си на ценностно равнище. Същевременно избраните философски текстове насърчават децата към разсъждения и въображение в реалния свят. Дени от „Болницата“ обсъжда с връстниците си казването на истината, правилата и тяхното спазване или нарушаване, егоизма, приятелството и т.н.; Елфи участва в правенето на разграничения, размишлява за идентичността и пр.
Целта на философстването е децата да открият учудващото, фантастичното, красивото именно в очевидното, в света, който ги заобикаля. Не подвизите на Батман и Супермен, а това „Защо не мога да събирам майки, така както събирам салфетки?“ или „Защо трябва да съществуват риби, ако те не са най-важното на този свят?“, „Защо чукат водните капки на прозореца?“ обсъждат децата в тези часове. Техните въпроси са насочени към необикновеното, скрито под похлупака на обикновеното. Тази недовършеност е силна мотивационна предпоставка към търсачество и не е случайно, че нашите любимци в часовете по „философия за деца“ се възприемат като следотърсачи на по-доброто знание, на по-добрите неща.
По тези причини, образователното направление „Философия за деца“ не е добавен учебен предмет в предучилищната подготовка, а ядро в образователния процес.
